Маската на моето безсъние

Не спя, а гледам от прозореца
минаващи автомобили;
светлините им се отразяват
като хилияди маски,
наслагани една върху друга
После пак изчезват,
оставяйки ме силует зад стъклото
Така до следващата нощ,
когато пак ще бдя безсънен;
ще нося маски все така различни,
механизирани, метални,
докато съвсем не забравя
и аз самия как изглеждам;
А маските ядат съня ми,
душата ми, мислите ми,
ядат от мен замия
и заместват тъкан с кабели;
кости с железа и зъбати колела
Спокойствието преминава
идва гняв, после ярост;
а след това безумие;
накрая само тишина;
тишина и после нищо
Когато светлините изчезнат
ще откъсна маската от лицето си,
само и единствено за да открия
кабели и механизми,
зависими от светлината
на минаващи автомобили