Нашето безвремие

Всичко е отмерено тиктакане
на нашето безвремие...
Вечността е наша сянка,
часовникът е цар...
и със своето тиктакане
избива миговете в нас...
и превръщат се в секунди
дългите ни спомени
А после всичко става космос
поглъща ни, изплюва...
тихо е, шумът е само мисъл
тихо е, мисълта заглъхва
всичко е сега...
Сега е тук това...
Сега си ти, сега съм аз
...
сега и никога повече