Прозореца на твоята стая

Капка по капка се изпарявам,
превръщам се в облак дъжд;
и капка по капка ромоля
по прозореца на твоята стая
и ставам порой...пусни ме!
И бавничо, капка по капка
превръщам се в локва,
виждаш лицето си в мен;
а душата ми плавно потъва
стича се по улука надолу;
и отива там където
цветята растат след дъжда;