Стая

Стая само с изглед към релсите и минаващия трамвай. Чаша горещо кафе без захар. Прозираща светлина през дървените щори, обрисуваща лицетоми като вечерна зебра. Безсъние. Цигарен дим, пронивзащ дробоветеми като сладка целувка след кафето. Спокойствие, самота и една развалена запалка. Massive Attack. Бавна, спокойна, доста трипи музика. Играещи пръсти по дървената маса до прозореца и щорите. Захвърлени листчета в далечния край на масата. Немисля. Гладка кожа, разтваряща пори, когато издишам дима. Това не си ти, това не съм аз. Минава трамвай и поразтърсва прозореца. Леко звънене. Играя си със запалката. Отново тишина, чувам само дъха си. Или беше твоя? Не, сам съм. Нова чаша кафе, шоколадови бисквити. Чай с мед. Джин с ананасов сок и две резенчета лимон. Голям. Скърцането на паркета под килима в ритъм с моите бавни потропвания. Group Four. Мисловнасамота, спокойнасамота, моясамота. Бряг, облаци, заспал съм. Минава нов трамвай и се стряскам. Новацигара. Вторацигара. Неетютюн. Вдишвам дълбоко. Кръгове дим, откраднати от прахта във въздуха. Индийски пръчици. Тишина. Нова песен. Mezzanine. Играя си с теб във въздуха. Нямате, нямаме. Играя си във въздуха. Цветове, хиляди цветове. Далтонист съм. Потропването на пръститеми губи ритмичността си. Тик-так, тик-так, тик-так. Празнасамота. Липсвашми. Нов трамвай. Слизам навън. Качвам се. Билетче. Нямам. Апарат за самота. Или беше самотаксуване? Самота/ксуване. Монотонно влачене по релсите. Нанякъде. Навсякъде. Всички пътища водят на едно място. Друго място. Раят е някъде другаде. Далеч. Другаде. Друг Ад е. Вали. Цветя. Кал. Поклон. Хора плачат. Не съм аз. Нямаме, нямате, нямани. Заедно. Някъде, навсякъде. Сбогом деца. Ние не плачем. Далеч – другаде. Събуждам се, спял съм. Новацигара, вторацигара. Минава трамвай. Чаша кафе. Дъждът ромоли по стъклото. Късно е. Безсъние.