Черна прах и вино

Черна прах е мисълта ми,
и забравям всеки път, когато кихна
накъде съм тръгнал и внезапно спирам;
озъртам се пияно без да мигвам
Продължавам да вървя със глухи стъпки.
поглеждам в локвите и се усмихвам:
виждам хилядите хора,
които срещал съм преди да бъда в крачка
....
А сега вървя забързано наникъде,
защото писна ми да бъда просто част
от някаква объркана и глупава система:
гайка, винтче, колело или пирон.
Забрвих си часовника и телефона,
но купих си бутилка евтино червено вино;
и сладко утолявам жаждата и лудостта
от нишките човешки страсти в мене
....
Улиците и пресечките са май безкрайни,
а аз изглежда имам още малко вино
колкото до следващата близка пряка,
където пак ще спра и кихна, нека да забравя.
После ще се върна вкъщи някак
и ще гледам празно, тъпо във тавана,
защото пияната ми и заглъхнала душа
е по-тъжна от всичките мъртви коледни елхи.