Стъпките ми са поезия
по безкрайния паваж
и мислите са подминаващи
автомобили
в измислен вечере колаж...
Мога да летя,
но предпочитам аз да ходя,
за да мога в малките
неща да бродя...
и да гледам хората
отблизо:
замислени, забързани
лица
по безкрайния паваж
по безкрайния паваж
и мислите са подминаващи
автомобили
в измислен вечере колаж...
Мога да летя,
но предпочитам аз да ходя,
за да мога в малките
неща да бродя...
и да гледам хората
отблизо:
замислени, забързани
лица
по безкрайния паваж
към вкъщи.
0 comments:
Публикуване на коментар